Балканите - в плен на боклуците

Планината Радуша в Централна Босна можеше да е красива - стига да не беше осеяна с тези пластмасови отпадъци. Тук има близо 10 000 по-големи и по-малки нелегални сметища - и само пет легални, които отговарят на екологичните стандарти. В Босна се рециклират само три процента от отпадъците. Подобно е положението и в другите страни от региона.

Миналото лято на сметището в град Винча на брега на Дунав избухна пожар. Отровният дим от изгоряла пластмаса, автомобилни гуми и електрически отпадъци стигна чак до сръбската столица Белград. На сметището се изхвърлят по 2700 тона боклуци на ден. Във вътрешността на камарите от боклук се образува леснозапалимият газ метан - истински кошмар за пожарникарите.

Безброй пластмасови бутилки замърсяват реките - както на тази снимка от Морава, Сърбия. Промишлени съоръжения и канализации замърсяват водата - едва 8% от отпадните води се пречистват. За да се справи с проблема със замърсяването на околната среда, Сърбия трябва да инвестира около десет милиарда евро - повече от годишния държавен бюджет на страната.

Депото за отпадъци край Гостивар, Северозападна Македония, прилича на нелегално сметище: там безразборно и без никаква организация се изхвърля почти всичко. Местните власти обещават от юни да започнат да инвестират взет кредит в размер на пет милиона евро. Инсталация за рециклиране обаче не е планирана, така че сметището ще си остане "златна мина" за ровещите из боклуците.

Защо обаче се трупа такова огромно количество пластмасови боклуци? Отговорът на този въпрос трябва да търсим в супермаркетите - като този от снимката от македонската столица Скопие. Много чужденци често се удивяват от липсата на депозит върху пластмасови бутилки и кутии. А и в съседните балкански страни се връщат само стъклените бирени бутилки.

Страните от Западните Балкани се готвят да влязат в ЕС, но гражданите им трябва да се готвят за един малък културен шок: за борбата срещу найлоновите торбички, които в тези страни дават безплатно в магазините и се срещат буквално на всяка крачка. В Албания те ще бъдат напълно забранени от 1 юли. Можем само да се надяваме, че такива гледки, като тази от Химара на Йонийско море, скоро ще изчезнат.

80 на сто от тези отпадъци, изхвърлени миналия декември на хърватското крайбрежие, са от Албания. Тогава Старият град на Дубровник, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, тогава не изглеждаше много привлекателен. Пластмасовите отпадъци бяха набързо разчистени - заедно с една 800 килограмова морска мина, открита под пластмасовите бутилки.

Недалеч от туристическия град Сплит се намира единственото легално сметище в Далмация. Според Евростат, членката на ЕС Хърватия произвежда 403 кг отпадъци на глава от населението и се нарежда под средните за ЕС 480 килограма. Като изключим Черна гора (533 кг), останалите балкански кандидати за ЕС също са под средното за ЕС равнище. Разделното събиране на отпадъци обаче не е познато в тези страни.

Разделното събиране на отпадъци в балканските страни е екзотика. На места ще видите отделни кофи за пластмасови отпадъци, например в Белград или Скопие, но те са по-скоро изключение. Изпреварващ пример в региона е хърватският остров Крък (на снимката), където 60 на сто от отпадъците се рециклират. До 2030 г. той трябва да стане първият остров в Европа, който сам ще покрива енергийните си нужди.